Созопол

Морска почивна станция на ТУ-София

История и география

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Разположен е върху живописни малки полуострови в южната част на Бургаския залив. Археологическите проучвания доказват повече от шестхилядолетна културна традиция.

Сред най-интересните исторически паметници са Старинен Созопол, тракийски крепости и могили над Медни Рид, антични некрополи и крепостни стени от IV-XIV век.

Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти, е Антеа. По-късно е променено в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За да бъде различаван от други градове с това име, градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика (Черноморска) или Магна (Велика).

От късната античност Аполония е известна като Созополис, в превод „Град на спасението“. По време на османското владичество името се видоизменя в Сизеболу. След Освобождението се налага българската форма Созопол.

Култура

Днес туризмът е ключов в икономическата характеристика на града. Има и интересен културен живот, сред който изпъкват фестивалът Созополис, фестивалът на изкуствата МОНТФИЗ Арт Фест и празникът на изкуствата „Аполония“, с богата 30-годишна история.